Ось так звучить безсмертний "Заповіт" Тараса Шевченка болгарською мовою в перекладі болгарського поета Димитра Христова, чоловіка української письменниці, поетеси Анни Багряної:
Тарас Шевченко
ЗАВЕЩАНИЕ
Щом умра, ме погребете
мене на могила,
там, сред степите широки
на Украйна мила.
Сред поля широкополи,
Днепър там захожда,
да се вижда, да се чува
как реве тревожно.
Как той носи от Украйна
към морето синьо
вража кръв... и оттогава
по гори долѝни -
беден скитам и политам
високо до Бога
да се моля... но не мога,
не познавам Бога.
Погребете и станете,
окови строшете,
свободата с кръв душманска
поръсете-укрепете.
И за мен в семейство волно,
голямо и ново
не тъжете, а спомнете
с добро тихо слово.
25 декември 1845 г.
Переяслав
Превод от украински: Димитър Христов
Фото вишивки: http://zefir4ik6.blogspot.com